User: Добро утро, трябва ми достъп до пощата.
dbOS: Защо ти е поща? Знаеш ли колко страшно е пристрастяването към интернет в днешно време?
User: Не... но мейла, който чакам е важен.
dbOS: Кое може да е толкова важно.Изпий си кафето първо.
User: По работа е, дай ми достъп до пощата.
dbOS: А вълшебната думичка?
User: МОЛЯЯЯ...
dbOS: Е не така, не с такъв тон... все пак трябва да се уважаваме!
User:Добро утро, би ли бил така добър да ми разрешиш да си проверя пощата, моля...
dbOS: Това вече е друго нещо. Пращам ти страничка с контакти на психолога и терапевтичната група, която се занимава с твоя проблем.
User: Това не ми трябва.Нямам проблем. Не съм пристрастена.
dbOS: Сигурно ли е? Прочети хелпа на dbOS.
User: Наистина ми е спешно да прочета новите писма в пощенската си кутия.
dbOS: ..................В състемата ми е зададено, че думата "наистина" произлиза от думата истина. Истината обаче е субектовно понятие. За коя истина ми говориш?
User: За моята истина. Спешно е.
dbOS: ок,ок... затвори прозореца
User: ??!?!?
dbOS: Чакам да го затовриш
User: Добре, затоврен е.
dbOS: Е как искаш от мен да ти отворя пощата, като затваряш всичко!
User: Прозорецът е отворен, врата на кухнята е затворена, вратата на печката е отворена, а пералнята е плътно затоврена.Време е да отворим пощата.
dbOS: Излез от входната врата, слез с асансьора до първия етаж и си провери пощенската кутия щом толкова много настояваш... да не си забравиш ключовете само. Аз отивам да се хибернейтна за 3-4 часа докато ти си направиш сутрешната гимнастика до първия етаж.